КРАТКА ИСТОРИЯ НА
СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ
В БЪЛГАРИЯ

 

За възникване на протестантството в българските земи на Османската империя може да прочетете тук.

 

Според историческите сведения, достигнали до наши дни, петдесятната опитност на обличане със сила отгоре (съгласно Лука 24:49) никога не угасва напълно през вековете. В трудовете на известни християнски служители като: Ириней и Тертулиян (2 в. сл. Хр.), Йоан Златоуст и Августин Блажени (4 в. сл. Хр.), Джон Уесли, Чарлз Фини и Дуайт Муди (18-19 в. сл. Хр.), както и в историята на различни съживителни движения в Европа за периода 12-15 в. сл. Хр. намираме сведения за вярващи, изпълвани със Святия Дух, които се молят на непознати езици.

Съвременното петдесятно движение възниква в началото на 20 век, когато група студенти от Библейското училище на Чарлз Парам започват да се молят за изпълване със Святия Дух и преживяват тази петдесятна опитност. През 1906 г. чрез служението на Уйлям Джей Симор започнва голямото съживление от Азуса Стрийт, Калифорния, което довежда до разпространението на петдесятното учение за кръщението в Святия Дух по целия свят.

 
Иван Воронаев

 

НАЧАЛО НА ПЕТДЕСЯТНОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

През 1920 г. в страната ни пристига група мисионери от Асамблеи на Бога – една българка и петима украинци и руснаци, емигранти в САЩ – това са Дионисий и Олга Заплишни, Иван и Катя Воронаеви и сем. Колтович.

ИВАН ВОРОНАЕВ е пастор на баптистка църква. След кръщението си в Святия Дух с белег говорене на непознати езици той решава да се завърне в родината си – Русия, за да проповядва и там петдесятното учение. Заедно с една малка група от хора, в това число Дионисий Заплишни и неговата съпруга Олга, която е българка, и заедно със семейство Колтович той се отправя за Цариград. Тяхната цел е оттам да кандидатстват за виза, за да могат да влязат в Съветска Русия.

Дионисий Заплишни

През 1920 г., докато чакат съветската си виза, ДИОНИСИЙ И ОЛГА ЗАПЛИШНИ заминават за Бургас – родния град на Олга. Тук те започват дръзновено да проповядват, че кръщението в Святия Дух не е само за апостолските дни, но е и за нас днес. Скоро след това турските власти в Цариград принуждават и останалите да напуснат страната поради активната им религиозна дейност. Узнавайки за тези проблеми, Дионисий Заплишни поканва и двете семейства да дойдат в Бургас. 

По време на престоя си в България Воронаев и Заплишни посещават редица градове като Стара Загора, Пловдив, Сливен, София, Варна и други. През 1921 г. Иван Воронаев заминава за Одеса, а Дионисий Заплишни остава в страната ни до 1924 г., когато е принуден от българските власти да я напусне.

Вследствие на служението на Иван Воронаев и Дионисий Заплишни значителен брой вярващи от различни евангелски църкви приемат петдесятното учение и преживяват опитността на изпълването със Святия Дух. Първоначалната цел на Воронаев и Заплишни не е да се създаде отделна петдесятна деноминация, а вярващите, приели кръщението в Святия Дух, да си останат в своите църкви. Обаче през периода 1920-1928 година се създават десетки местни евангелски общества в различни градове и села из цялата ни страна, изповядващи учението за кръщението в Святия Дух, които поради редица обстоятелства започват да се събират отделно.

Николай НиколовПрез 1926 година в страната се завръща българинът НИКОЛАЙ НИКОЛОВ заедно със своето семейство. Той завършва богословие в Съединените щати и е ръкоположен служител на Асамблеи на Бога. Той оглавява петдесятната църква в гр. Бургас и основава издателство „Благовестител“. През 1928 г. успява да обедини част от нововъзникналите петдесятни общества в страната и така се поставя началото на Съюз на Евангелските петдесатни църкви (СЕПЦ). Учредителният събор се провежда в гр. Бургас от 28 до 31 март 1928 г. На него са избрани първите ръководни органи, приет е първият устав, който съдържа и догматиката на Съюза, а п-р Николай Николов е избран за първи председател.

Учредителен събор

Приоритетните цели, които си поставя ръководството на СЕПЦ, са  заздравяването на единството и уеднаквяването на учението на петдесятните общества в страната. Затова редовно се провеждат събори с предимно духовно съдържание, на които водещите пастори и учители имат възможност задълбочено да изложат петдесятното учение. На тези събори се осъществява връзката и опознаването на вярващите от различни църкви.

Освен това ръководството на СЕПЦ организира различни библейски курсове за обучение на пасторите. Някои от тях са изпратени да се обучават в библейското училище в град Данциг (днешен Гданск, Полша) и в библейския колеж в Манчестър, а други – в Евангелската семинария в гр. Самоков. Изключително голяма роля за обучението на много пастори изиграват както лично Николай Николов, който служи в страната до 1931 г., така и Донка Кинарева, която, след като завършва славянска филология, продължава обучението си в библейското училище в Данциг.

Благодарение на силната благовестителска дейност на всички вярващи, църковни общества, пастори и пътуващи проповедници в рамките на две десетилетия СЕПЦ се превръща в една от най-бързо растящите и най-големи протестантски общности в страната. Особено силна е апостолската дейност на Костадин Томов, чрез чието служение са основани десетки църкви в Южна България.

През 1932 г. СЕПЦ е приет като член на Обединени Евангелски църкви. Това се случва под председателството на п-р Павел Рахнев (1931-1936 г.). А след него за председател на СЕПЦ е избран п-р Георги Чернев (1936-1948 г.). 

 

СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ
В ЕПОХАТА НА СОЦИАЛИЗМА

Наскоро след установяване на властта на ОФ – през втората половина на 1947 г., 15 видни евангелски пастори са арестувани и съдени със скалъпено обвинение за „шпионаж“ в полза на западните държави. Между тях е цялото ръководство на Обединени Евангелски църкви в България, включващо председателите на четирите евангелски вероизповедания. Присъдите са произнесени на 8 март 1948 г. Четиримата председатели на евангелски вероизповедания, между които и председателят на СЕПЦ – п-р Георги Чернев, са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор. Заедно с другите евангелски пастори на различен период затвор са осъдени още и следните петдесятни пастори: п-р Харалан Попов, п-р Йончо Дрянов, п-р Ладин Попов и п-р Ангел Динов.

След 1948 г. следват още няколко процеса, в които са обвинени всички по-видни евангелски пастори в страната. Между осъдените петдесятни пастори, които лежат в затвор или в различни лагери, са: п-р Дико Мавродиев, п-р Иван Зарев, п-р Желязко Врачев, п-р Тодор Енчев. Последният процес срещу петдесятни вярващи е през декември 1979 г., в който са осъдени на различен брой години затвор п-р Георги Тодоров и следните активни вярващи: Натанаил Цачев (починал в затвора), Димитър Сивов, Петър Янев, Банчо Банчев и Димитър Жеков.

През последните 20 години на тоталитарния период редица евангелски пастори са интернирани или с отнети пасторските права. Между тях са и петдесятни служители като п-р Стоян Буков, п-р Никола Стефанов, п-р Петър Гостиловски, п-р Младен Младенов, п-р Павел Гурбалов, п-р Илия Апостолов и др.

Пастори по време на социализмаПрез време на тоталитарния период социалистическата власт грубо се намесва във вътрешните дела на църквите, като се опитва да им налага различни ограничения и забрани. Пасторите са подлагани на натиск за ограничаване на тяхното служение и на църковните дейности, както и за сътрудничество с властите. 

Въпреки трудностите и гоненията, предизвиквани от страна на социалистическата власт, въпреки полулегалното съществуване на местните църкви, въпреки рисковете, които всеки повярвал поема върху себе си и семейството си чрез решението си да се посвети на християнската вяра, петдесятните църкви и вярващи през този период не само че не намаляват, но значително се и увеличават. 

През тоталитарния период председатели на СЕПЦ са: п-р Ангел Динов (1950-1976 г.), п-р Иван Зарев (1976-1985 г.) и п-р Диньо Желев (1985-1989 г.).

 

СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ
В ПОСТТОТАЛИТАРНИЯ ПЕРИОД

Демократичните промени в Източна Европа и в страната ни отварят нови възможности за разпространението на евангелското благовестие. По това време за председател на СЕПЦ е избран п-р Виктор Вирчев (1989-2010 г.). За кратък период от време (1990-1993 г.) се провеждат множество евангелизации по улици и площади, стадиони и обществени зали. Ентусиазмът и посвещението на вярващите са огромни. Църквите в България преживяват небивало съживление, придружавано от Божии чудеса.

ЕвангелизацияВ резултат на това броят на вярващите за кратко време нараства многократно, като в същото време се основават и множество нови местни църкви из цялата страна, като броят им достига до около 520. Много от църквите успяват да построят свои молитвени домове. Провеждат се редица конференции и семинари, които обогатяват духовно и сплотяват служителите и вярващите.

В този период се разширява дейността на СЕПЦ. Зараждат се екипи за благовестие, църквите се активизират в своята социална дейност, започва усилена работа с деца, тийнейджъри и младежи, организират се национални младежки лагери, множество семинари за обучение на духовни служители. През тези години се поставят и основите на християнското образование.

След 1993 година отново настъпва труден период – масирана медийна атака срещу евангелските църкви, които са обявени за „секти“ и отново се сблъскват с враждебното отношение на обществото.

В средата на 90-те години на миналия век СЕПЦ и още четири исторически установени в страната ни евангелски вероизповедания възстановяват Българския евангелски алианс – „Обединени евангелски църкви“, чиято дейност е преустановена под натиска на комунистическия режим през 1949 г. През същия период евангелските вероизповедания учредяват и Висшия Евангелски богословски институт (ВЕБИ), като във Факултета на СЕПЦ нашето вероизповедание в сътрудничество с Асамблеи на Бога, САЩ, подготвя своите духовни служители.

От 2010 година председател на СЕПЦ е п-р Иван Врачев. Понастоящем СЕПЦ наброява над 450 местни църкви. Макар и с не толкова бързи темпове Божието дело продължава да се развива и укрепва. И това ще продължи, защото Исус е обещал, че Той ще съгради Своята църква „и портите на ада няма да й надделеят“ (Матей 16:18).